
И пак Иван Методиев:
Щом
Щом истината търсиш ти,
за тебе няма нищо мило —
ни дом, ни майка, ни родина.
И кой ли ще те приюти?
Така ще бродиш по земята,
от всичко живо прокълнат...
На камъка ще бъдеш брат.
Ще зъзнеш вечно пред вратата.
И само кучето сиротно
лениво ще помръдне нос —
какъв е този странен гост?
Не е човек. Не е животно.
В очите — кучешка тъга.
На челото — луна двурога.
Без цвят, без мирис, като бога
безформен ще си отсега.
Ще се превърнеш в бавна течност —
дъждец по хладните листа.
И със разчекнати уста,
от червея ще просиш нежност.
Comment